РААБЕ България ЕООД

Парламентът прие на второ четене дългоочакваните промени в ЗОП и изпълни препоръките от доклада на Европейската комисия от юли 2010 г.

Основна цел на промените е подобряване процеса на възлагане на обществени поръчки и създаване на предпоставки за повишаване ефективността на усвояване на средства от европейските фондове.

Едно от най-съществените изменения е свързано с намаляване вида на процедурите и броя на режимите, чрез които се възлагат договорите за обществени поръчки в страната. Това се постига чрез отменяне на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (НВМОП), съответно отпадане на предвидените в нея процедури. Обществените поръчки на стойностите по действащата наредба ще се възлагат чрез процедурите, регламентирани в закона, като са предвидени и известни облекчения. Промените са отразени в новата редакция на чл. 14 от ЗОП. Съгласно тази разпоредба възлагането на обществени поръчки се разделя на 3 групи в зависимост от стойността. Първата група са обществени поръчки със стойности, равни или по-високи от европейските прагове, за които се прилагат правилата, предвидени в приложимия регламент в съответствие с директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО. При доставки, услуги и конкурс за проект те са 244 475 лв. Изключение е прагът при обект строителство, при което стойностите са равни или по-високи от 2 400 000 лв. Следват поръчки на стойности по т.нар. „национални прагове”, за които важат същите правила и процедури, но са предвидени и някои облекчения (чл. 14, ал. 2). Практически това са процедурите, за които понастоящем се прилага редът по НВМОП, с тази разлика, че в законопроекта се предвижда завишение на стойностните прагове с 20 на сто.

Възлагането на обществените поръчки на най-ниските стойности, посочени в чл. 14, ал. 4, се извършва, както и досега – свободно, и се доказва с първични платежни документи. Запазва се изискването за сключване на писмен договор, когато поръчката е с обект строителство.

В чл. 7, т. 1 се прецизира кръгът на възложителите, като изрично се посочва омбудсманът на Република България, а с оглед на различните общностни прагове се прави разграничение между централните и териториалните органи на държавна власт. Целта на промяната е да се избегнат проблеми при прилагането на разпоредбата, установени в практиката.

В законопроекта са направени промени и в правомощията на Агенцията по обществени поръчки (АОП). Предлага се отпадане на правомощието, предвидено в чл. 19, ал. 2, т. 3. Действащото правомощие представлява специфично изключение от правото на обжалване, и то само при откриване на процедурата. То води до ненужно удължаване на законово определените срокове за обжалване, като вместо 10 дни, периодът за обжалване трае до изтичането на срока за подаване на оферти. Мотив в посока на отпадането му е обстоятелството, че по този начин все повече лица заобикалят плащането на дължимите държавни такси при обжалване. От друга страна, частни интереси се защитават чрез разходване на времеви, човешки и финансов ресурс на държавен орган, което е в разрез с идеята и принципите на обжалването.

В изпълнение на концепцията чрез промените в чл. 19, ал. 2, т. 22 и чл. 20а в законопроекта се предлага изцяло нов модел за осъществяване на предварителен контрол. Той се различава както по обект, така и по обхват.

Гласуваните промени обхващат голяма част от ЗОП и не могат да бъдат разгледани в една статия. Пълен коментар на всички промени ще намерите в практически наръчник „Процедури по обществени поръчки в България и ЕС – лесно изпълнимо и изгодно“.

Приемането на предложените промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки оказва положително въздействие върху процеса на възлагане на договори и най-общо подобрява системата на обществените поръчки в страната. По-конкретно положителните резултати би следвало да се проявят в следните насоки:

• опростяване структурата на законодателството чрез намаляване броя на подзаконовите нормативни актове;
• отстраняване на предпоставките за възникване на противоречия при тълкуване и прилагане на разпоредби, подчиняващи се на едни и същи принципи, чрез прецизиране на правните норми;
• създаване на по-гъвкав ред за извършване на промени в хода на процедурите чрез въвеждане на нови образци;
• повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки на ниска стойност, т.е. в случаите, когато не се прилагат процедурите, предвидени в закона;
• повишаване степента на законосъобразност на провежданите процедури, финансирани с европейски средства, чрез промяна на модела и разширяване обхвата на предварителния контрол, провеждан от АОП;
• въвеждане на механизъм за обратна връзка относно изпълнението на направените препоръки при осъществяване на предварителния контрол;
• засилване на превенцията срещу нарушения на закона чрез прецизиране и разширяване обхвата на администра-тивнонаказателните разпоредби.

Може да научите всичко за промени в ЗОП и как да ги прилагате в нашите практически семинари:

Пълен коментар на всички промени ще намерите в практически наръчник „Процедури по обществени поръчки в България и ЕС – лесно изпълнимо и изгодно“.